kamen-koev-spokoinp-premierata-e-vdrugidenМежду двете премиери на самоубийствената комедия една крачка напред имаше цяло едно лято, което е напълно достатъчно актьорите да почернеят, да забравят текста и да си залипсват един на друг.

Срещнахме се с режисьора Камен Коев в края на почивката, точно когато емоциите от първата премиера са смътен спомен и когато е време екипа да се подготви  за втората премиера на комедията.

Камен се съгласи да отговори на няколко мои въпроса при условие, че ще му спестя от тъпите. Ето какво отговори той.

Защо се захвана да поставиш на сцена самоубийствената комедия „Една Крачка Напред“? Какво те грабна?

Бях помолен от автора да прегледам текста…. Хареса ми и усетих че има неща, които ме провокират…. Видях мое минало, мои сцени, мои познати приятели… Пък ако щеш и моят тавански “рай” в който бях живял в не чак толкова далечното минало.

Комедията е написана за конкретни актьори Здравко Здравков и Красен Ханджиев. Ти също си част от разпределението на автора. Лесно ли ти беше като режисьор да работиш с чуждо разпределение?

Това, че автора е писал за конкретни актьори не ме притеснява ни най малко.

Ако вярваме, че пиесата е добра, а аз вярвам, то тя би трябвало да излезе от тесния семеен кръг на приятелството, за да се запъти към останалите театри , а защо не и към световните сцени…

В този ред на мисли даже имаше и една провокация от моя страна към актьорите…. Всеки да може да играе всичко и посредством жребии от публиката да се разпределят актьорската задачи….

Не се получи, защото бяхме притиснати от времето и обстоятелствата… Но идеята си остава за по-късен етап…. Или пък за ново представление.. Защо пък не?

Мислил ли си да смениш някои актьори?

Да разменя, Да… Да сменя…. Само себе си!

Първата премиера през юни мина повече от успешно. Очакваше ли такъв резултат?

Честно казано повече ме вълнува как ще мине второто представление и как ще започне да диша като собствен организъм този спектакъл. Но за да се случи това трябва да се играе, да се импровизира… Да се търсят нови сцени, публика, и разбира се предизвикателства …

Ти имаше задачата да поставиш текст на твой приятел. Беше ли автора ревнив към всяка дума и как приемаше Стефан твоите съкращения?

Стефан е ужасно ревнив. Дълго време не ме запозна с жена си… Но това е в кръга на шегата.

От към текст той няма този проблем, който съществува за повечето писатели “Всичко както е написано и никакво кривване от правия път”.

Разбира се, че е имало някакви доуточнения, някакви неразбории… Но всичко беше въпрос на хуманни преговори с хмелно подкрепление.

Слава Богу, разбираме се с него 🙂

Знаем, че процеса на репетициите е бил повече от интересен благодарение на условията за работа. Разкажи повече за това.

Хахах… Репетирахме в една бивша пицария, която бе превърната в склад.

Сам по себе си този склад е част от културен дом в който се случват страшно много събития , концерти, рецитали, конкурси за какво ли не…

Веднъж репетирахме между кофи с боя, ацетон и бензин и положението беше доста взривоопасно и самоубийственно.

Върха беше като в двора, на два метра от стъклената витрина се появиха едни 10 каба гайди и започнаха да се разсвирват…

Не си чувахме мислите, камо ли текста и кой какво казва… Главите ни замаяни от изпарения, всичко това между …, боклуци, декор, който отчасти е готов , и отчасти …просто на части..,а само няколко дни ни делят от премиерата!

Тогава се роди  фразата “Спокойно, господа артисти! Примиерата е чаааак вдругиден!“

Били се нагърбил да играеш или да поставиш отново текст на Стефан Стоянов?

Да поставям, Да!,  да играя… Много зависи от кого ще бъде поставен. Не че съм претенциозен, просто се правя на по-тежък!

Хахах, разбира се!  Ако мога да перефразирам  една реплика  от любим български филм…. “Играе ми се бе!  ”

Кое е изречението в пиесата, което искаш зрителите да чуят, да запомнят и да споделят с близките си?

Не бих казал, че имам любимо изречение. По-скоро бих искал зрителите да запомнят усещането в самата пиеса и че проблемите не са толкова големи, колкото изглеждат привидно за теб, ако имаш човек до себе си, който да те поведе към решението им. Елементарно, като детска игра!

Какво ти предстои като работа от тук нататък?

Като начало… Чакам гонга за второ действие ! 🙂

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *