С чисто нова българска комедия открива своята програма „25 години по пътя“ независимият столичен Арт театър. Двама (почти) дебютанти са господари на смеха с капчица сълза в окото в спектакъла „Една крачка напред“ – драматургът Стефан Стоянов и режисьорът Камен Коев, който в случая е и в ролята на „играещ треньор“ на терена. Поотделно те вече имат по няколко успешни постановки за деца. Сега, като творчески тандем, са амбицирани да усмихнат и замислят зрелия зрител.

Представлението започва малко като фейлетон от времето на соца, но много бързо опровергава клишетата, заложени в началото. Мизерна квартира, алчен хазяин тарикат (самият Коев), нов наемател в лицето на начинаещ, но не особено перспективен писател… дотук нищо, което да не сме виждали. Оказва се обаче, че интелектуалецът (актьорът Здравко Здравков) дели пространството с млад кандидат-самоубиец (Красен Ханджиев), застанал на ръба на терасата готов за скок… Лесно ли е да убедиш някой такъв, че животът си струва, без да прибегнеш до помощта на клишета?! Героят на Здравков – понастоящем автор на „некро“ поезия (стихчета за некролози), е направо виртуоз в това отношение: той дори открива аргумента, че ако ще се хвърляш отвисоко, то поне да е от ръба на Ниагарския водопад, а мечтателят Хрисим – Красен, си представя величието на скока, облян от подвижния душ, който държи в ръка… Защото у нас дори не можеш да се самоубиеш с достойнство, апломб и финес.

По чисто случайно съвпадение, без каквито и да било претенции и умисъл, „Една крачка напред“ сякаш подхваща задочен диалог със спектакъла на Александър Морфов „На ръба“ и опита за колективно самоубийство там (пиесата влиза в плановете на Арт театър по Коледа, „На ръба“ се появява в Народния през април). Но тук социалните обобщения не са приоритет, те остават едва загатнат бекграунд в абсурдната комедия – впрочем отлично структурирана и без нищо излишно и пошло в чистите взривове на духовитост. В нейния камерен свят стъпката напред може да е не в посока пропадане, а към постигане на любовта. Или поне в опита да бъде постигната. И запомнете името Красен Ханджиев – той може да е една от следващите „изгряващи звезди“ на Мелпомена.

Автор: Ирина Гигова 
Източник: Новинар

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *