Авторът Стефан Стоянов: Знаем, че в началото на вашата кариера сте били актьор. Обикновено по-голямата част от актьорите се пробват с режисьорско поприще, защо вие не избрахте тази друга страна и защо се намесихте в драматургията?

За алпинистите се говори, че са хора, които полагат неимоверни усилия, подлагат се на изключителни изпитания само и само да стигнат на място, където нямат никаква работа. Така стоят и при мен нещата с актьорстването. Положих огромни усилия и подложих малобройната си публика на огромни изпитания, за да бъда на място /сцената/, където нямам никаква работа.
В интерес на истината изпитвах голямо удоволствие да играя, да импровизирам и да се превъплащавам в образи, които иначе никога няма да бъда в реалния живот, но след като забелязах, че това не носи удоволствие на любопитната зрителка и също така не носи и пари за семейството ми, реших, че трябва да се занимавам с нещо друго.

Така един ден се озовах пред белия лист. Следвайки правилото в нашата родина, че всеки върши и успява в това, което не му е работа, аз се оказах достатъчно неграмотен да бъда сценарист и драматург.
И така, това продължава вече много години.

Как ви хрумна идеята да напишете пиеса за конкретни приятели (артисти)?
Омръзна ми да гледам как Камен Коев и Здравко Здравков се мъчат да играят глупостите на другите автори. Реших, че е време да играят глупостите, които ще напише близък за тях човек, а това съм именно аз.
В същност беше много лесно да се изградят образите на героите от Една Крачка Напред като се облягаш на конкретни хора.
Ако опознаеш отблизо Камен, Здравко и Красен и на теб ще ти се прииска да направиш задължително нещо за тях. Каквото можеш. Палачинки, баница, къща, ракия.
Аз не направих за тях нито едно от тези неща. Аз им написах пиеса. Дано не ми се сърдят много за това.

Имахте ли усещането по време на репетиции, че нещата които се поставят от режисьора не са точно така както сте си ги представяли пишейки пиесата ?
Нямах никаква представа какво се случва на репетициите.
Аз просто не стъпвах на тях. Имайки пред вид това, какъв текст съм им подал, реших да спазвам дистанция. Реших да съм на безопасно разстояние от актьорите.
Иначе сериозно. Аз реших, че автора е „умрял“ момента, когато текста е попаднал в ръцете на режисьора. Камен, който освен една от ролите, е и режисьор на представлението, веднъж ме попита дали може да смени нещо. Казах „Не! Твърдо не!“ и се аргументрах в продължение на няколко часа и бири.
Няколко дни по-късно Камен ме попита дали може да падне, еди кое си. Аз отново отговорих „Не!!! Твърдо НЕ!!!“ и пак се аргументирах дълго и напоително. След второто ми твърдо „НЕ“ повече не ме попитаха за нищо и постъпиха правилно.
След като си гласувал доверие на един човек да постави твоя текст, ти трябва да го оставиш да работи и твори спокойно.
Ако ще го следиш като империалист е по-добре вместо режисьор да сложиш портиер, който просто да следи кой влиза и кой излиза на сцената и дали го прави на време.

Доволен ли сте в крайна сметка от финалния резултат ?
Дали съм доволен? Не, разбира се. Аз съм щастлив.
Текста на една пиеса е като тротоар. Ако е неравен, надупчен, осеян с локви и кал на актьорите ще им е трудно да вървят по него. Ще се спъват, ще падат, ще си трошат глави, крака и ръце и най-накрая ще изберат друг тротоар по който да минат.
Когато бях сред публиката на първата премиера преди лятната ваканция, видях как тримата мои приятели се забалвяваха и играха с лекота.
Направо не си познах пиесата. Това вече не беше моята пиеса. Това вече е тяхната постановка.
Искрено пожелавам на всеки автор да изпита поне една трета от щастието и удоволствието от това, което изпитах аз докато гледах „Една Крачка Напред“.

Ако трябва да се поставя тази пиеса например в Народния театър вие кои актьори бихте си представили в тези роли?
Това е от тези въпроси, на които гарантирано интервюиращия дава глупав отговор и в опитите си да не обиди никой, успява да огорчи цялата гилдия.
Виж какво, ако трябва да съм честен не мога да си представя други актьори в тези роли.
В крайна сметка, кой какво ще играе се решава от режисьора.
Измих ли си ръцете?
/поднася ги към носа/
Мммм, да. Ухаят добре. На течен сапун.

Има ли нещо, което ви разочарова в постановката на Арт Театър “Една Крачка Напред”..или поне нещо с което все още не сте съгласен!
Освен, че са поставили моята пиеса ли?
Това ме попитаха и тримата актьори поотделно. Попита ме и директора на АРТ Театър Милена Червенкова. Не знам защо толкова искат да знаят и не вяват като кажа, че нищо не ме е разочаровало.
И на теб няма да отговоря различно. Все пак с това интервю трябва да рекламирам пиесата. Иначе съвсем честно – Нищо, ама наистина нищо не меразочарова в постановката. Пак ще повторя – изпитах огромно удоволствие докато гледах.
А съдейки по реакциите на публиката, не бях изпитал това удоволствие сам.

Колко пиеси сте написали до момента и има ли някоя от тях за която може да кажете, че ви е любима!
Пиесите ми са… не знам колко. Поставени са три от тях и се готви четвърта. Три детски драматизации и тази комедия. И сега няма да кажа, че всички пиеси са като мои деца и ги обичам еднакво. Имам си две деца за тая работа.
Майната му на лицемерието.
В момена любима ми е „Една рачка Напред“ именно защото е първата ми комедия за възрастни и защото ми е най-прясна и защото е написана специално за тези идиоти: Красен, Здравко и Камен. За другите пиеси в момента даже не се сещам. За тях мислих денонощно и се вълнувах, когато Съби Събев ги поставяше.

Липсва ли ви сцената на театъра (актьорските превъплъщения) и мислите ли да се завърнете към храма на Мелпомена някой ден?
Естествено е, че ми липсва. Но въпросът не е дали на теб ти липсва нещо. Истинският въпрос е дали ти си залипсвал на някого. И ако ти липсваш, ако си създал празнина с отсъствието си, то почти сигурно е, че тя ще бъде запълнена. Или от теб или от някой друг. По тази причина не мисля за връщане на сцената. Да се кача на сцената да играя никога повече няма да се превърне за мен в цел, която да преследвам. Ако се случи, то ще се случи. Ако не се случи, ще ме греят спомените от времето когато съм играл.

Пишете драматургия за деца и възрастни. Изкушавали ли сте се да напишете пиеса изцяло в мерена реч?
Леле.
Както казах в началото, в тая страна всеки върши това, което не му е работа и успява точно в тази сфера. Значи е напълно възможно един ден да седна и да напиша цяла пиеса в мерена реч.
Иначе ако трябва да бъда сеиозен, а сега това се налага ще ти кажа, че бих се опитал. В последния текст за деца даже имам цяла сцена в мерена реч.
Не знам дали се е получила и дали правилно съм я измерил. Това ще го разберем ако пиесата види бял свят.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *