Час и половина забава до получаване на тендовагенит на лицевите мускули от смях обещава авторът на комедията „Една крачка напредСтефан Стоянов. Всъщност това е една самоубийствена комедия, която иска да покаже, че начините да продължиш да живееш са много и са доста по забавни от начините да се самоубиеш, предава репортер на БГНЕС.

Пиеса за трима доста неуспели мъже, които в края й успяват в едно: Да оживеят!

„Всички ние сме неуспели в нещо. Аз лично съм неуспял в доста неща и мога да кажа, че нито един провал не може да е достатъчно основателна причина да се разделиш с живота си”, каза авторът й Стефан Стоянов. Разказът ни среща с младия и неуспешен писател – Кирил Хаджи-Мишев. Той се нанася в единствената квартира в този голям град, която може да си позволи – пригодено за живеене таванско помещение, собственост на хазяина Ветко. Кирил дели квартирата с Хрисим, с един плъх, и семейство хлебарки. Хрисим е застанал на ръба на сградата, готов да направи една крачка напред, да скочи от парапета и по този начин да сложи край на живота си… Така се заплита самоубийствената комедия, която обаче обещава час и половина смях.

Авторът обаче държи да отбележи, че в „Една крачка напред“ броят на оцелелите актьори в края на представлението по време на поклона е равен на броя на актьорите, качили се на сцената в началото. Иначе посочва, че това не е пиеса за самоубийство, това е комедия за оцеляването. „За оставането между живите, колкото и гадни да са те понякога. С тази комедия ние показваме, че начините да продължиш да живееш са много и са доста по забавни от начините да се самоубиеш. Моите герои са едни хора, които цяла нощ не спират да говорят за това, колко им е гадно и как искат да умрат без да си дават сметка, че докато говорят само отлагат да направят нещо, което хич не им се прави”, казва той.

И все пак основното нещо, което иска за публиката на „Една крачка напред“ е да се забавлява на ситуациите, през които преминават героите. „Искам да получат тендовагенит на лицевите мускули от смях. Искам всеки един зрител да излезе зареден и доволен. Омръзна ми да гледам зрители, които се чувстват излъгани и уморени след театрално представление. В крайна сметка в момента, в който зрителят си купува билет ти гласува доверие и очаква от теб точно това, да го отлепиш от земята, да му покажеш, че някъде съществува и друга реалност и тя е готина. Искам след представление да видя зрители, които няма да бързат за тоалетната, такива, на които няма да им пука да ли са изпуснали транспорта и могат да се приберат и пеша и през това време да си говорят за театър”, сподели Стефан.

Въпросът дали е трудно ли се прави театър в България, той поправят на въпроса: дали е трудно да се прави хубав, качествен и лишен от пошлост театър. И отговаря: Не, не е трудно. Направо е невъзможно. Оказа се, че най-лесната част от правенето на театър е писането на самия текст. Истинските кошмари започват в момента, когато този текст попадне в ръцете на режисьора и актьорите. Пред очите ми те преминаха през деветте кръга на ада, за да могат накрая да се изправят пред публика и да покажат плодовете на своя труд.

Час и половина забава до получаване на тендовагенит на лицевите мускули от смях обещава авторът на комедията „Една крачка напред”
Час и половина забава до получаване на тендовагенит на лицевите мускули от смях обещава авторът на комедията „Една крачка напред”

Камен Коев, Здравко Здравков, Красен Ханджиев и на Милена Червенкова в качеството и на продуцент преминаха през репетиционен процес, който бих нарекъл така: „Репетиране С препятствия“. Те смениха няколко много интересни места за репетиции. Репетираха в закрит ресторант, в един таван на гостоприемна софийска кръчма, в една учебна стая…. Къде ли не. Парите за продукцията никога не стигаха. Дори времето може да се каже, че вървеше наобратно. За да правиш театър, трябва да имаш търпението на средно голямо стадо слонове, услужлива частична амнезия, за да забравиш проблемите и да изпитваш удоволствие от играта си на сцената, посочва Стефан Стоянов и добавя, че нито едно от тези неща не може да ти ги даде държавата в лицето на министерството на културата. „В крайна сметка всичко гадно, всички похабени нерви и всички препятствия бяха забравени в момента, когато на третата минута първата публика избухна в своя пръв смях и аплауз”, заключва обаче той.

Ако искате да гледате „Една Крачка Напред” трябва да изчакате само до 9 ноември, когато е официалната премиера от 19.00 часа в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“- голяма сцена.

Източник: BGNES

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *